Elton John 2010

Над 20 хиляди почитатели на Елтън Джон чуха най-доброто, което можеха да очакват на концерта му в София на 13-ти юни вечер - освен че представи прекрасната си музика, артистът заяви на българската публика, че отново би искал да се срещне с нея. Няма друг по-добър начин един изпълнител да завърши изявата си на живо, а британецът определено се раздаде пред феновете си в София.

По-скоро неочаквано за публиката, която тепърва се настаняваше и слагаше специално подготвените за случая цветни очила, неговата банда излезе само 10 минути след обявения за начало час - в 20:10.

След краткото инструментално интро, появата на самия Елтън бе като насън. Под последните лъчи на слънцето всички станаха на крака и запяха първите парчета, сред които златните Saturday Night's Alright (For Fighting), Levon, Philadelphia Freedom.

Концертът започна по-скоро спокойно. Седящата публика ръкопляскаше на крака след всяка песен, но докато групата свиреше, оставаше внимателно заслушана в музиката и загледана в сцената.

Елтън Джон е четвъртата поп звезда от такава величина, с която се срещаме след Кайли Миноуг, Джордж Майкъл и Мадона.

Този път обаче усещането беше абсолютно различно.

Публиката беше на концерт в пълния и буквален смисъл на думата. Нямаше припадъци и викове. Нямаше пияни тийнейджъри. Нямаше специални ефекти, секси танцьори и скъпи костюми.

Група музиканти и един човек. Голям колкото музиката си.

Елтън Джон пя и свири повече от 2 часа - непоклатим глас, кристален звук, хит след хит.

И еуфорията у десетките хиляди фенове беше онова удоволствие и радост да видиш на живо някой, когото чакаш отдавна и който е част от живота ти.

Със залеза започна и втората, доста по-динамична част на концерта. Началото постави емблематичната Rocket Man, която преля в почти 20-минутна импровизация, допълнена от цветна визия на задната стена на сцената.

Рок, рокабили, фънк, поп - преминаването между стиловете се случваше почти неусетно, с лекотата на идеално осмисленото зряло музициране.

Така започна частта с големите хитове в кариерата на Елтън Джон, по време на която публиката все по-често оставаше на крака, а еуфоричните аплодисменти ставаха все повече.

I Guess That's Why They Call It The Blues, Sacrifice, Take me to the Pilot - градацията определено беше възходяща и с всяка следваща песен гласовете, които припяват наизуст, ставаха все повече.

В последната част вече нямаше човек без усмивка на лицето, който с пълно гърло да не пее с Елтън Джон евъргрийни като Something About the Way You Look Tonight, Don't Let the Sun Go Down On Me, Sorry Seems to be the Hardest Word и Candle in the Wind.

Градусът се повиши съвсем и с последните Bennie and the jets, The Bitch Is Back и култовата I'm Still Standing.

Разбира се, точно тогава никой не искаше концертът да свърши и с викове и аплодисменти публиката върна Елтън Джон от кулисите и го накара да й благодари за концерта.

Спокойно, в продължение на цели 5 минути музикантът мина по цялото продължение на сцената, за да раздаде автографи на първите редове, като специално помоли охраната да не грубианства с феновете.

Държа се естествено и дружелюбно и въпреки че е известен с изключителната си благотворителна дейност и активна борба за човешки права, не направи нито един призив, за разлика от повечето си колеги.

Завърши със Circle of Life само с пиано и идеалната за случая Your Song.

The Rocket Man дойде заради музиката. И излетяхме.